Завърши ХVI Национален поетичен конкурс „Любовта...”

ДОБЪР ДЕН, ЛЮБОВ!

Така условно може да се нарекат изпратените творби на участниците в Национален поетичен конкурс „Любовта…”, организиран от Младежки дом-Враца за шестнадесета поредна година. За разлика от 2015-а, тази година участниците са по-малко – 24, но радващ е факта, че има заявка за постоянство и то с положителен знак в творческото присъствие. Факт са и интересните находки – образи, метафори, независимо че липсва постигането на триединството – мисъл, образ, мелодика.

В „Безсъница” на Калин Топалски е показателна искреността на влюбения: „…и има в сърцето ми рана, отворена рана.” Има я и една търсеща душа, душата на любимия в „Миг от вечността” на Дора Ефтимова. В „Писмо до Любовта” на Силвия Николаева, лирическата й героиня признава: „Ще ти давам и давам любов, защото и ти заслужаваш – обичане!”. Затрогващи са и посланията „В твоите ръце” на Оля Недкова за своеобразния „албум на живота”, както и признанието „С теб” на Йорданка Радева „…А искам с теб във Рая”.  В „Цвят на фрезия” талантливата Гюлшен Алиева остава вярна на своята оригинална образност: „Душата си в облак ще окъпя, да се забрави зло, доброто да се помни”. Ивелина Димчева в „В петолиние”извисява духа си до синевата, но чрез любимия човек: „Ръката ти в небето ме издига. Знам, литна ли, докосвам Любовта…”.

И запомнящо е чудесното произведение „Ела с мотрисата на вятъра”. Това толкова необичайно мъжко признание в „Тази есен за обичане” на Николай Дялков.

„Хвани в нощта мотрисата на вятъра

И есенно в сърцето ми дълбай!

Наливай в него огън, зидай кратери!

Бъди в ноември моят слънчев май!”

На отличените – честито, а на всички останали участници в поетичния конкурс „Любовта…” – да бъдат все така подвластни на Ерато и нови поетични хоризонти към магията ПОЕЗИЯ!

Евдокия Марангозова,

Председател на журито на XVI-и Национален летературен конкурс „Любовта…”,

Враца, 22.02.2016 г.

 

Жури в лицето на председателя Евдокия Марангозова , поетесата Виктория Иванова и журналиста Иво Йорданов присъди следните награди:

1-во място – Николай Дялков – Тополовград

2-ро място – Гюлшен Алиева – Плевен

2-ро място – Геновева Христова – Враца

3-то място – Ивелина Цветкова – Горна Оряховица

3-то място – Оля Недкова – Разград

 Поощрителни награди за:

Калин Топалски  – Мездра

Силвия Николаева – Враца

Йорданка Радева – Разград

Дора Ефтимова – Горна Оряховица

 

Носителят на първото място Николай Петков Дялков е роден на 06.03.1963 г. в Тополовград, където и живее. Работил е като офицер в системата на МВР. С две висши образования е, завършил съответно ВТУ „Ангел Кънчев”-Русе и ЮЗУ „Неофит Рилски”-Благоевград. Пише предимно поезия. От 2012 г. до момента има  следните награди за поезия:

- Първи награди от поетичните конкурси: „Незабележимата красота на света около нас” – 2012 г., организиран от Фейсбук; Международен поетичен конкурс в Москва – 2012 г.; ХІІІ Национален поетичен конкурс „Искри над Бяла – 2014”; Национален поетичен конкурс „Срещу вятъра – 2014 г.”, Бургас; Поетичен конкурс „Любов и вино, Вино и любов” – 2016 г., Генерал Тошево.

- Втори награди от: Трети национален конкурс „По стъпките на лятото – 2012”., София; Трети национален литературен конкурс в памет на Рада Казалийска – 2013 г., София; Международен конкурс за поезия "Каблуковская Радуга" 2013 г., Русия; Седемнадесето издание на поетичния конкурс „Ерато”, организиран от вестник „Уикенд”; Десето юбилейно издание на Националния поетичен конкурс „Жената – любима и майка” – 2015 г., Свиленград; Поетичен конкурс „Фестивалът в моя живот” – 2015 г., Тополовград,

- Трета награда от Петнадесети национален поетичен конкурс „Любовта е пиянство или пиянство от любов” 2016 г. , Силистра

- Награда „Включване в Алманаха на конкурса” от Конкурс за поезия от 2015 г. „Белоцветните вишни”, Казанлък; Поощрителна награда от ХІ Национален поетичен фестивал „Любовта е пиянство или пиянство от любов" – 2012 г.; Поощрителна награда от Международен поетичен конкурс „Срещу вятъра” – 2013 г.; Специална награда от Втори национален поетичен конкурс ”Горчиво вино” – 2015 г., Петрич; Специална награда от Девети национален литературен празник „Доброслов – 2015", с. Добрич, Награда за тематична полифоничност и философска дълбочина в стихосбирката „И понеже рисувах слънца” от Национален литературен конкурс „Голямата книга на малкия град” – 2015 г., Бургас.

Много негови стихове са преведени на руски език, като през 2012 г. преводачът на  стихотворението „За миг” – Борисова Олга Михайловна печели първа награда на международен конкурс за преводи в Москва.

Има издадени 4 стихосбирки: „Настояще от спомени" – 2002 г., „Постой, Любов” – 2013 г., „И понеже рисувах слънца” – 2014 г., „Адресна регистрация: бежанец” – 2016 г.

ЕЛА С МОТРИСАТА НА ВЯТЪРА

През тази есен някак ми е пролетно.
Тя весела е, с друг – по-светъл цвят.

И нейна същност сякаш днес е полетът,
чрез който ти прелиташ в моя свят.

И идва тази есен за обичане.
Ослушай се! Не чуваш ли зова
и силата с която разсъбличат се
треви и клони, с влюбени слова?
 

Не виждаш ли – в небето скитат облаци?
По двойки се кикотят над света.
И само мисълта ми стягат обръчи –
без тебе няма смисъл есента?
 

Хвани в нощта мотрисата на вятъра
и есенно в сърцето ми дълбай!
Наливай в него огън, зидай кратери!
Бъди в ноември моят слънчев май!

Автор: Николай Петков Дялков


Горе