Живот без СПИН (есе)     Какво ли е да седиш на някоя неудобна седалка пред обикновен кабинет в безлична болница? Какво ли е да чакаш всеки момент да ти съобщят дали животът ти все още има смисъл? Аз лично незнам, дано и да не разбера, но мисля, че мога да си го представя. Очакването, ужасът от неизвестното... Но ето че най-накрая излиза медицинската сестра и извиква теб. Е, настъпи и този час, часът на истината. Моментът, в който ще разбереш дали ще се изпълнят най-лошите ти страхове...     Господ се е смилил над теб, всичко е наред, не си болен! Животът е пред теб! Ужасът на очакването е забравен за секунди. Излизаш от болницата и доскоро сивата и безлична сграда ти се струва така бяла и светла сякаш и тя се радва на живота, който получаваш за втори път. Оглеждаш се, а наоколо толкова различни хора, всеки замислен за собствените си проблеми. Как не могат да видят колко е хубав живота зад безкрайните проблеми!? Защо не оценяват това, че Го имат толкова много хора!? Почти всеки ден във вестниците се появява нова статия за поредния младеж сложил край на живота си, без да осъзнава какво губи и от какво се отрича. Не осъзнавайки колко много имат толкова много хора не желаят най-големия подарък даден ни от Бог! Даден ни за да му се радваме а не да го погубваме. Има много хора, който страшно много желаят този втори шанс, но никога няма да го получат. Защо никой от минаващите покрай теб хора не се замисля как ли би се чувствал, ако беше болен от рак, например. Една нелечима болест с толкова много болка и страдание. Е, тогава сигурно светът щеше да им се вижда още по черен, а всекидневните проблеми приятни задачки, с които да се разсейваш за да не изникне в съзнанието страшната мисъл „А после? Колко ли е близко краят?". Но не, никой не се замисля за този ужасен вариант или поне за един от хилядите други. Те са твърде заети с ежедневието си и тази послоянна мисъл за повечето от нас..."ПАРИ". Пари, които правят живота ни по-труден вместо да го улесняват. Пари, за които в днешно време всеки мисли. Но ти вече не си такъв. Това изпитание те е променило. Едва сега разбираш истински всичко, което се случва около теб. Разбираш колко красиви неща си пропуснал, тормозейки съзнанието си с ежедневните проблеми, вместо да обърнеш внимание на красотата и разнообразието на света. Проблеми много по-леки от този, пред който беше изправен доскоро. Да си кажем честно животът със СПИН не е много весела перспектива. А и определено е много по труден и мрачен от този, който те очаква тепърва, когато вече знаеш че тази опасност не съществува. Е да, наистина тази опасност можеше никога да не е съществувала за теб,но ти сгреши и трябваше да си понесеш последствията. Днес твърде много хора правят тази грешка, а не бива. Защото после, когато осъзнаеш какво си направил не ти се струва вече такава страхотна идея и невероятно преживяване. Но изведнъж, в този ред на мисли, се сещаш за другите, останали след теб да чакат решението на съдбата в онази болница. И толкова други в различни болници, или вече разбрали голямата грешка, че са допуснали да се заразят с тази страшна болест СПИН-а. Най-лошото е, че лечение за нея няма Веднъж заразил ли си се няма спасение. Затова винаги трябва да мислим преди да направим нещо, защото много често тази необмислена постъпка може да има ужасни последици. Ти познаваш вече страха от неизвестното, притеснението на прага на кабинета, когато се чудиш дали не е по-добре да забравиш всичко, да се обърнеш и да избягаш без да разбереш може би ужасният отговор на твоите съмнения. Според мен това е дори по-голяма грешка от тази, която вече си направил, защото така ще увеличиш шанса някой друг скоро да се окаже на твоето място. Много млади хора правят същата грешка и съсипват не само своя живот, но и този на много други, дори и на най-близките си. Ужасно е да разбереш истината, но още по-ужасно е да знаеш, че си причинил същото на любимия си. От друга страна, едва ли е лесно да забравиш това, което може би е станало или не е... Тази дилема би те измъчвала още по-дълго, затова наистина е по-добре да разбереш всичко веднага. Ти остана и разбра! Дано и други проявят смелостта да застанат лице в лице с истината, за да има по-малко, на които после да им се наложи да я проявят. Защото животът със СПИН е живот без радост, живот в самота, едно постоянно и сякаш безкрайно очакване всичко да свърши.     И все пак, колкото и егоистично да звучи, ти имаше късмет. Сега трябва да си щастлив, да ликуваш че си получил обратно живота си. Вече знаеш отблизо каква е опасността Знаеш колко скъп е живота за да го рискуваш заради глупост и мимолетно удоволствие. Дано и други разберат това преди да стане твърде късно и за тях.