Живот без СПИН     Човек никога и при никакви обстоятелства не може да си бъде самодостатъчен. Луксът да си напълно самостоятелна, независима единица, е немислим в условията на днешния забързан свят, основаващ се върху взаимно свързани събития, последици и причини.     СПИНът е основният, най-значим и, засега, непреодолим проблем на XIX век. Той е причина за смъртта на милиони хора, умиращи ежедневно, ежеминутно. Именно този вирус лишава деца, мъже и жени в разцвета на силите си, хора от Третия свят, от възможността да са част от всички тези събития, последици и причини, обуславящи белезите на Нашия век. Тези хора си отиват без много шум, без съпричастност, по неволя превърнати в самодостатъчни самотни единици, които не са грижа на никого. Ролята на СПИН като основна причина за смъртта на милиони хора, последица от незнание и недостатъчна информираност, и събитие, което чрез своята пагубна мащабност се превръща в ежедневие, са доводи, които зачеркват понятието „Живот без СПИН". Животът, тук на Земята, не може да бъде обмислян и коментиран без компонентите, които го грозят и застрашават. СПИН е не просто болест, която всеки смята за твърде далечна, а реална опасност, надвиснала над цялото общество, която завинаги изкоренява човешката недосегаемост и убеденост, че „това на мен няма да се случи".     Животът е ценност, в името на която човекът е способен на всичко. Той е даденост и изпитание, което всеки трябва да реализира по максимално рационален начин, за да остави след себе си следа, че го е имало, че е обичал, страдал и сътворявал. Съществата отдавна и в спомените ги няма, хората остават. Често от позицията на самия човек, онази не дотам самостоятелна единица, се чете незаинтересованост към онези, носещи вируса на СПИН. ТОЙ мисли, че ТЕ са виновни, непредпазливи или просто с лош късмет. ТОЙ пък от своя страна е много информиран, практичен и недосегаем. Неговите проблеми са достатъчно много, за да се вълнува от чуждите и чак когато 'чуждите' станат 'негови', започва живо да се интересува от тях. Само че ТОЙ не би бил същият без ТЯХ. Болните от СПИН също са хора с таланти, дарби, емоции и чувства. Животът без един от тях е възможен. Хора умират всеки ден, други просто си отиват, но той, животът, със съпътстващия го прогрес, няма как да спре. Когато обаче го няма твой близък, всичко се преобръща и променя. Нечий близки се изпаряват в небитието всеки ден, обръщаме внимание на болестта им, а не на човешкото им лице. Живот без СПИН е твърде напредничава идея, твърде недостижима засега цел, за чието постигане трябва да се старае всеки. Не става въпрос само за медицина или високи технологии, а за толерантност, за човешко самосъзнание.     Какъв ли би бил светът ако ги нямаше най-големите здравни, икономически и чисто човешки проблеми?! Няма как да знаем, защото сме свикнали да живеем, когато нещо ни пречи и едва ли бихме могли да оцелеем, когато всичко и всички са на наша страна. Без ежедневната опасност да си отиде скъп за нас човек, светът би бил много по-хубав и спокоен, но точно ситуациите, в които ни поставя несъвършения жесток свят, ни правят по-отговорни към себе си и околните, по-достойни и поживи. Живот без СПИН е твърде хубава идея, но докато тя е още далеч, е редно да мислим как да изживеем всеки ден така, сякаш е последен. Оставяйки след себе си хубави спомени и незабравими дела, даваме шанс на собствената си личност да бъде запомнена и неизличима от нечия памет. Страхът от смъртта ограничава човека и не му позволява да изживее дните си, а го кара по-скоро да оцелява и да просъществува докато се изправи лице в лице с най-големия си страх.     СПИН е болест, при която недосегаеми няма. Желанието 'да се случи на всеки друг но не и на мен' не е изход от нито една ситуация. Човечеството трябва да извърви пътя от незнанието към разбирането и чак тогава, изморено, но достойно и доволно от себе си, да заживее нов живот, живот без СПИН.