ЛЮБОВТА...

Изгарян на клади,

прокуждан, отричан и  мразен,

човекът

поемал през бури, лавини от хули

подир на вярата съдбовния

екот.

Той крачел и кършел бодили и

клони

омаян и търсещ, и жаден, и

болен.

Посърнал, отчаян от хорска

апатия

събарял и късал по пътя към своето

щастие.

Често виждал човекът слепи

очи

и чувал шум от счупени

мечти.

Продължавал той смело, без свян и

заблуда

дръзко, наивно, воден от своята

лудост.

След хиляди изгреви, залези и слънца от

злато

стигнал човекът ръба на

Земята.

Едва тогава, загледан във звездния

хаос

на прага, разделящ младост от

старост,

осъзнал, че на края на всяка

пътека

стои онова, което кара

човека

да копнее,

живее,

пътува,

умира,

да се преражда след изгрева

нов.

На ръба на Земятя стои табела с надпис

“Любов”.