...За пореден път сядам над този лист хартия... и за пореден път не знам как започна... Прости ми...

Най-добре да ти кажа просто онова, което е в сърцето ми, пък ти прецени истина ли е или лъжа...

     Знам, че думите не могат да обяснят всичко, но ще се опитам...

Веднага щом те видях, разбрах, че те обичам... Разбрах, че именно ти си била тази, която е спирала дъха ми нощем, в съня ми... Теб виждах навсякаде около мен! Намирах те в облаците, цветята, водата, огъня... Разбрах, че теб съм виждала и в сутрешна роса и в изгряващото слънце! А аз винаги съм те търсил... и когато се отказах да те търся, разбрах колко близо си била... И това ми даде сили, за да се боря за теб! Не мога да си позволя любовта, ти самата, да минеш толкова близо до мен, почти да ме докоснеш, а аз да не те сграбча в обятията си, и да те пусна да избягаш!

     И сега, когато разбрах, че мога да те загубя, осъзнавах какво си ти за мен – ЛЮБОВТА!!! Не мога да си представя живота без теб... И как да мога, когато любовта е живота?! Ако пропусна  любовта, то пропускам живота... А аз искам да живея! И то един наситен живот, с любов дадена ми от теб!

    Да обичам и да знам, че съм обичан – това е достатъчна причина, за да искам да живея! По този начин, животът ми, така сив и празен, придобива смисъл! В теб откривам нов стремеж... Най-хубавите стремежи и пориви, понякога са лишени от име, те не могат да се опишат! Но аз знам твоето име...

    Любовта ме кара да се чувствам специален... караш ме да се чувствам “някой”, а не “никой” или просто един от всички... Ти носиш надеждата в живота ми – надежда, че истинското щастие и любов съществуват... И те не са толкова близко до мен, че ако протегна ръце ще ги уловя, но само ако протегна ръце към тях...

    Може ли човек, познал веднъж това НАЙ–ВЕЛИКО чувство ЛЮБОВТА, да се откаже от нея просто така?!! И може ли, да загуби интерес към нея?!! Ако наистина е открил ЛЮБОВТА... то отговора е само един:НЕ!!!

    Не мога да се наситя на любовта! Сякаш всеки ден мога да я преоткривам и да виждам различните й лица... Никога не искам да забравя тази тръпка... свитият стомах при срещането на погледите ни и радостта от това да стоим един до друг под големия дъб, през лятото, докато дъждът вали... Веднъж познал любовта, аз не искам да я загубя, не искам да те загубя... Не, не мога...

    Любовта е непокорна болест, която носи лека за себе си в себе си, и който се разболее от нея, не иска да оздравява, а който е съкрушен – не иска да се съвземе... И макар, че някои хора казват, че влюбеният човек взема хълма за планина, аз искам да я изкача с теб! Сам няма да мога, но с теб вярвам, че ще успеем! Истинската любов е полет към едно нереално небе... Нека двамата с теб, се потопим в дъгата на това небе, колкото и да е истинско..., което е най- важното... А ти? Какво чувстваш ти...?

    Ти какво изпитваш към мен? Просто приятелски чувства? При мисълта, че заминаваш толкова надалеч от мен, трепва ли нещо в теб? Мислиш, че ще изгубиш приятел или онова, което си искала, но никога не си имала?... Нещо повече...? Изгаря ли болка сърцето ти? Моето –“ ДА”! И знам, че и с теб е така... чувствам го... Сърцето ми го вижда! Зад привидната ни усмивка се крие много болка... Толкова думи останаха неизказани и потопени в сълзи... Затова реших да говоря... докато все още има смисъл, преди да заминеш... Искам да знаеш нещо...”ОБИЧАМ ТЕ... И НЕ ИСКАМ ДА ЗАМИНАВАШ... УСЕЩАМ НУЖДАТА ОТ ТЕБ,  ТОЛКОВА СИЛНА И КРЕЩЯЩА: ОСТАНИ ДО МЕН... отново тези парещи сълзи...

А може би трябва да те пусна да “отлетиш”, като един нежен гълъб, и да чакам да се върнеш при мен... “Ако обичаш нещо истински – пусни го на свобода; ако то се върне при теб, значи винаги е било твое, ако ли не... никога не е било”... Може би така ще разбера какво ти чувстваш... Дали няма да сгреша? Ще се върнеш ли? Въобще ще заминеш ли???

Животът ми, е една огромна БЕЗДНА, а любовта ти ФАКЕЛА, който едва след падането си в нея, ще покаже колко е дълбока тя и може да освети всяка една тъмна част от нея... Моята бездна може да бъде обгърната от твоята светлина... Но може да остане празна и тъмна... Ти държиш моя свят в твоите ръце... Ти ще решиш какво да правиш с него! Само ти! Аз съм твой... прави с мен каквото искаш...

Но каквото и да решиш... ти докосна небесата над мен, ти изгря в моя ден, ти си и причината да продължа напред... И никой и нищо не може да промени и да ми вземе това... ЛЮБОВТА!...

P.S. Любовта оставя трайни следи в живота на човека... Тя е ЖИВОТА и ако я пропуснеш, пропускаш живота... А той ТРЯБВА да бъде ЖИВЯН!