Диагноза: ЗАВИСИМ

(есе)

Зависимостта отнема на човек правото да живее свободен и с достойнство да отстоява принципите си. Да си зависим от алкохол или опиати е знак, че не само не зачиташ живота си, но и че някъде по своя път си загубил смисъла на съществуването си.

         В опияняващият и болезнен сън на дрогата рухват всички надежди, мечти и красиви копнежи. Единствената цел и единствен начин на преживяване става следващата доза. Постепенно тя превръща човека в купчина стари дрипи, захвърлени под някой мръсен подлез.

         Виновниците за наркоманизирането на младите хора на първо място са политиците. Те са движещата сила, която трябва да извлече страната ни от блатото на разрухата и обединяването. Колкото и да минаха през парламента през последните години, никой нищо не направи в помощ на зависимите от дрога младежи. Методоновота терапия в психиатричните заведения е единственият им принос, който е абсолютно не действащ и ползата от него е незначителна. Нужно е държавните институции да осигурят сгради в повече райони в страната за създаване на наркокомуни, които се оказаха единственото действащо средство за желаещите лечение наркомани.

         Момчетата най-често посягат към дрогата в казармите. Правят го от отчаяние или по принуда от по-силните от тях. Когато на едно деветнайсет годишно момче му се отнеме свободата, било то и в името на Родината, това се нарича насилие. Липсата на право на избор е насилие, което затваря младежите в затворите, наречени казарми и по този начин ги тласка към дрогата.

         Родителите, които се разпиляха по целия свят в търсене на по-големи приходи и оставиха децата си да бъдат възпитавани от баби, дядовци или други роднини, също трябва да поемат вината си. Защо изведнъж решиха, че парите могат да заменят обичта и топлината в семейството? Така само промениха ценностната система на децата си. Не младото поколение е разхайтено и разглезено, а липсват авторитети, на които да подражават и да се възхищават.

         Липсата на подобаващо възпитание в семейството подби и авторитета на учителите. В елитните училища повечето учители се стремят да унижават учениците и да им покажат колко са глупави, но по този начин те съвсем загубват авторитета си. Единственото, което изпитват учениците към тях е страх, защото се достатъчно умни, за да знаят, че зависят от учителите. В останалите училища е точно обратното. Там желаещите да получат някакви знания се броят на пръсти и затова проблемите им идват от тяхната незаинтересованост.

         Ако България един ден стане просперираща държава ще станал ли неразбраните, необичаните и нещастните деца по-малко?

         Всяка болест си има причина, а за да търсиш по пътя на дрогата живота ти в определен момент не е бил за завиждане. Грижата за децата и младите хора е нищожна. Техните права са само на хартия. Докато родителите пребиват безнаказано децата си, докато педофили излежават смешни присъди за осакатено за цял живот дете, докато възрастните се вържат с по-младите така сякаш са им длъжници и им налагат насилствено изтъркания си авторитет, все повече деца ще потърсят бързия начин да станат „по-силни” и „по-недосегаеми”. Този начин е дрогата, а до нея се стига лесно, благодарение на възрастните.

         Обществото, на което се крепи цялата ни държава, съвсем се е самозабравило. Направи грешката да замени съхранилите ни като нация духовни ценности с преходни материални удобства. Децата един ден ще пораснат и ще поемат в ръцете си съдбата на България. Те ще бъдат по-безсърдечни от предците си, защото учениците винаги надминават учителите си. Някой ден моралът и хуманността ще станат романтична отживелица, а латинската поговорка „Човек за човек е вълк” – реалност, просто защото някога някой решил, че „зависимост” е просто диагноза.